Имам ужасния навик да превръщам някои обикновени действия в ритуал. При тях спонтанността е нежелателна, а промените понасям трудно. Например обичам да пия сутрешното си кафе бавно, сладко и със сметана. Държа всички да вечеряме заедно с вилица и нож.
През лятото обичам късните вечерни разходки за сладолед - винаги от едно и също място, винаги един и същ... Но... Тя има други планове, в друга посока! Сладоледът се грабва набързо от някой фризер, излапва се още по-бързо и се тича към най-близката детска площадка/училищен двор. Няма го удоволстивието да хапнеш нещо греховно сладко, фино, нежно. Да не говорим, че бих изпила един Aperol Spritz след това. Признавам си в този момент мразя всички детски площадки и си мечтая как й стягам чантата за ваканция при баба!!!
Та снощи, след каране на колела в един от най-горещите летни дни ( макар че нямаше 40 градуса) и обиколки в парка, защото тя имала среща с приятелки ( Какво ли правят моите приятелки сега? ) ... точно преди да ме стегне шапката, все пак реших да се възползвам от фризерите за сладолед. И, ооо, чудо. Открих страхотен вкус, който отлично пасва на живота ми: СОЛЕН КАРАМЕЛ .
Достатъчно сладък, достатъчно ароматен, но със щипка сол, която му придава екзотика. Във всеки случай този сладолед ме накара да се усмихна и да не се вземам толкова на сериозно. Кое е по-важно моят ритуал или фактът, че тя е на пет и открива света. Мисля, че ще мога да понеса някои и друг нов вкус все пак :)
.jpg)
Остави отговор Откажи
Всички полета са задължителни