Нико-симпатичен грък с някога руса коса-вдига високо чашата с ципуро и запява с леко пресипнал глас. Мъжът ми ме поглежда и пита: "Добре ли си?" Отговарям без колебание: " Разбира се. Та, аз съм в роман на Казандзакис !". Вдигаме и ние чаши, уви, не можем да запеем.
Средата на ноември е, туристите отдавна са си отишли. Проливен дъжд ни е барикадирал в тази опушена, мръсна, гръцка кръчма с пет маси, скара на дървени въглища, домашно вино и нашия дрезгав приятел, който пийна повече. В мъглявия му поглед виждаш как душата му живее с тъжната гръцка балада. Пътувал, видял, живял, женил се, развеждал се, деца – едно, две, три… Но се върнал отново тук в родното си село на п-в Пелопонес, където пейзажът редува планини, реки, цитрусови градини и дълги пясъчни плажове. Говорим си на развален английски - за страната, за политиката, за парите, за СВОБОДАТА.
От цигарения дим и пушека от скарата едва дишам, но навън Зевс изпраща светкавици към нас - смъртните, така че не ми остава друго освен сладникавата анасонова напитка. Определено сме атракция за месните. Собственикът, очевидно горд, ни поднася местни специалитети. Сяда при нас, откъде сте, Филипополис, кима одобрително. Съседната маса също приглася на нашия приятел. Вече дори не говорим, а само попиваме тази неподправена атмосфера...
Сутринта е свежа, ухае на есен и море. Фрапето е сладко и силно. Закусваме бавно - хляб, маслини, сирене, домат - без специалитети, само истинска храна. Качваме се в колата и потегляме още на юг. Караме бавно, натежалите нарове, портокаловите дръвчета и китните къщички гъделичкат струните на градските ни душички. А, можем ли да живеем тук? Море, слънце, плаж, коктейли... и после идва ноември.
Спираме някъде в самия край на Европа, малко ресторантче, сгушено между две варосани къщи, с избелели от слънцето прокъсани сини столове. Напролет ще пребоядисат, ще пристегнат, ще закачат кашпите с цветя. Сега е празно. Имаме най-добрата маса! И морето, разбира се! То е навсякъде! Глътка вино, пържени калмари, салата, а за десерт грис халва. Загръщам се с топлия си вълнен шал - край морето винаги духа и тръгвам по плажа. Поръчала ми е да й донеса мидички - все още най-голямото богатство за нея.
През повечето време упорито избягваме туристическите места, а такива определено не липсват. Пелопонес е регионът на Гърция събрал най-много история на едно място - Микена, Епидавъра, Древна Олимпия, Коринт. Ще ни трябва поне седмица, за да им отдадем значимото внимание. Пътят лъкатуши през кипарисови гори, палми и олеандри, легендарни градове и герои от гръцката митология, много замъци и крепости. Архитектурата носи белезите от римско, османско, венецианско владичество. Ще дойдем отново, а сега имаме среща с друг грък - наследник на спартанци и много километри до дома…
Остави отговор Откажи
Всички полета са задължителни